Още от ранна детска възраст българското дете заживява с образите на велики наши предци – владетели, национални герои, държавници. Всред тях важно място е отредено на Г.С.Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев. Най-много тачен обаче е Васил Иванов Кунчев – Левски, Апостолът на свободата. Както образите на останалите революционери, така и на Апостола – в съзнанието на поколенията – претърпява метаморфози. От митологизация, към осъзнаване на действителния човек…
Вероятно и при мене Апостолът щеше да си остане митологизиран – от Иван Вазовите „Апостолът в премеждие”, „Епопея на забравените” – стихотворението „Левски”, множеството случки, разказвани по градове и села – ако историята не беше моя професия и съдба. Наложи ми се – също така – да прочета почти цялата литература.Образът на Апостола бе приземен.
Сравняват го с известни негови съвременници – радетели на националната държава в Европа.Сравняват го с Каравелов и Ботев. Това, което за мене е най-привлекателно у Левски е, че той е въплъщавал най-хубавите черти на българите, че е бил еманация на най-доброто у българина – привързаност към род и родина, здрава духовна връзка с тях чрез християнството, съчетавал просветителското, космополитно дръзновение, съвременник на мощни освободителни и обединителни движения той мечтаел за национална държава, здраво и естествено отново приобщена към европейското семейство.
В своята дейност той не е бил фантазьор, а прагматик, по български земен човек. За разлика от Любен Каравелов, който се явява поддръжник на либералната демокрация във време, в което Балканите са разтерзавани от три империи – ретроградната и корумпирана Османска империя, изостаналата Руска империя и Австро-Унгария, която се опитвала да извърви пътя на просветения бонапартизъм – без Бонапарт.
В добрия смисъл на думата Ботев е небългарско явление.Неговата неспокойна , бунтарска душа, търсещата му мисъл – повече биха подхождали на един французин, отколкото на прагматичен българин от деветнадесети век.
С тази картина в съзнанието ми беше любопитно как моите ученици – гимназисти – възприемат Левски, как се променя възприятието им за великия българин…
Те идваха в час по история с почти обожествен Левски. За тях той беше синеокият мъж от портрета в учебника, смелият герой, който без усилие прескача дълбоки ровове, Апостолът, който е посетил тяхното село, град, и е посял семето на бунта против тиранията – почти паметник, икона. Тази представа е оформена не само от четивата в буквари и читанки, началните учебници по история, но от разказите на родителите – сказ и легенда, предавана от уста на уста и от поколение на поколение. Малкото дете обожествява Левски – образът му е защитен от напластяванията, които ще се появят в юношеските години. Пропагандно-клиширан, изваден от историческия контекст Апостол, интернетските упражнения на учили-недоучили патриотари ще го гледа от портретите вече уморено. Ще види портрета му в кабинетите на доморасли политици – при това такива, които изпращат напълно противоречиви знаци в публичното пространство и ще започнат въпросите и…приземяването на Апостола. За да бъде последвано от нова ремитологизация. Ще възхвалява Мерсия Макдермот, но няма да признае епохалното дело на Димитър Страшимиров, Иван Унджиев, Николай Генчев. И въпросите заваляват:За република или монархия е бил? Имало ли е в живота му жена? Наистина ли не е мразел турците? Имало ли е в живота му жена?
И най-тъжното е когато отговорите станат еднозначни, едноцветни и образът на Апостола избелее, ще остане черно-бяла графика – за всеобща употреба.
Как един учител по история да се справи с това предизвикателство – да направи образа на Васил Левски исторически достоверен? Сам – срещу Интернет, медии, политическа употреба и злоупотреба с великия българин, срещу думи, на които са извадени душите?
Остава му да вярва и се уповава на своята наука – да вярва, че с просветено слово и личен пример ще научи децата и младежите да гледат на Левски като жив човек – българин, изпреварил времето си, застанал начело на борбата за осъществяването на идеал, роден от XIX век, с проекции към днешния ден.
http://www.prosveta.bg/novini/rezultati-ot-nacionalniya-uchitelski-konkurs-levski-v-moya-klas
Miraclio's Weblog 