Хемус.Антология на балканската поезия, Атина, 2007, Приятели на списание “Анти”
Признавам си малко професионално изкривяване – каквото и да чета, правя го през призмата на Историята.И още едно признание – като професионален историк опознах историята на балканските народи доста късно – след 1989 година, когато идеологическите и политическите табута паднаха, а митовете и митологемите отстъпиха на научното познание.Поради това, когато ми попадна този луксозен том с поезия на балканските творци от новата и модерната история на Балканите много му се зарадвах. Това е прекрасна възможност човек да опознае освен душевността на балканските ни събратя, да усети тяхното възприятие на успоредно протичали процеси.
Томът е посветен на българския поет и преводач Стефан Гечев, богато илюстриран, събрал като в пъстър букет творбите на поети от България, Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Бивша югославска република Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора.
Всяка страна е представена чрез историческа справка, която ни отпраща в началото на деветнадесети век и която проследява историята и до наши дни.Следва кратък обзор на литературната история с представяне на на по-известните поети. В началото е “Бойна песен” на Ригас Велестинлис, а представянето на всяка страна започва с песен, въплъщаваща общобалканския сюжет за сестрата, омъжена надалеч, деветимата братя и жалещата майка.Представянето на поетите е чрез кратки биографични данни.
Това е една многогласна антология…Застъпените в нея автори имат за основни теми в творчеството си героичното и славно минало на своя народ, антични и модерни сюжети за времето,Епос и лирика се преплитат с философски размисъл за житие-битието на хората от различни епохи.Разбира се, индиректно присъства идеята за съизмерването с великите европейски нации, но това не е основание за чувство за малоценност, а повод за ярка демонстрация на балканската виталност…
Прочетох мнения на критици, преводачи и създатели на антологията. Не съм съгласна с мнението, че отсъствието на турските поети било оправдано…Впрочем от антологията отсъстват още две национални балкански литератури – на Хърватска и Словения.Така в антологията присъстват само балканските православни народи /с изключение на Албания/.Ако присъстваха и горепосочените поетични кръга, антологията щеше само да спечели…Време е всички предразсъдъци да паднат и чрез литературата да бъде очертан общия духовен път на Балканите към Европа…Нека не забравяме основното мото на Европейския съюз – Единни в многообразието…
