Издетелство „Жанет 45”
Трудно ми е да определя жанра на тази книга. Тя е пъзел за игра и същевременно монументален витраж от спомени и размисли.
В основата на този пъзел – и същевременно витраж – е Пловдив.Той присъства почти физически – можеш да видиш живота, да чуеш многогласието, да усетиш хиляди уютни ухания.Ортамезар се превръща в негов събирателен образ.Усещането за уют се подсилва и от усещането за надвисналата превратност в съдбата и историята на обикновения човек.За посърналото от тези превратности детство и юношество авторът пише без ожесточение и злоба.За съжаление, присъстват само тези периоди от живота на автора.Щеше да бъде интересно да се прочете цялата житейска сага на автора – до наши дни, макар „близкото минало” да присъства в цялата книга.
Не без чувство на гордост Ив.Теофилов разказва за годините, прекарани в Бургаския театър – институция, символ на мълчаливата съпротива срещу културните догми в т.нар. социализъм. Пред нас преминава галерия от образи – иконите на българския театър.
Без нито следа от менторски тон Теофилов отдава дължимото уважение на младото поколение творци – творците на Прехода!
По този начин книгата освен като литературно явление се превръща във важен документ не само за литературната, театралната, но и за културната и политическата история на България.
