ЕДИН  УМОРЕН  ВЛАК
На опустяла нощна гара
един уморен влак
е спрял замислено.
Опитва се да си спомни
любимата гледка
от последното пътуване.
Да се отърси от вятъра,
да съблече слънцето
и да облече нощта.
Отдавна
прочетени вестници
лежат безпомощно
в пустите купета
преди да дойде чистачката.
Машинистът отпива
чашата с вино
и отива да си ляга.
За да сънува
поредното
дълго пътуване.
07.10.2006 г.
гр.Пловдив
Стихотворението е поместено в сборника „Скъпоценни камъчета – стихове, разкази, есета“
ИК Анубис [...]

Прочетете пълния пост »