Обездушаването на българския народ се проявява най-вече при празнуването на българските празници.Тази тенденция се проявява особено ярко в последните години.Обикновено празниците в България преминават в преяждане и препиване.Въпреки призивите на политически партии и патриотични организации опитите за освещаване на празниците с църковни церемонии удрят на камък.Пусти и тъжни остават паметниците и паметни плочи.Освен с угощения – къде по-богати, къде по-бедни – празниците са съпроводени с разрешаване на семейни и родови свади, които – в годините на реституцията и дивия капитализъм – Бог наспорил! Редица празници бяха придружени с национален траур – за свидните жертви в Ирак, либийската драма, а като израз на изявилата се с особена отчетливост напоследък безотговорност на всички нива – аварии и некнтролируеми природни бедствия.При това стечение на обстоятелствата българинът няма как да се отпусне и да празнува.И освен на трапезата и в свадите денят преминава в сън, някакви дребни домакински поправки и …досада.
Освен горепосочените има и още един много важен фактор – скучните, познати до втръсване ритуали и церемонии.С малки изключения, където гражданството проявява инициатива, останалите церемонии са от времето на социализЪма – с разни демократични кръпки, префасонирания.Като се прибави и обстоятелството, че вече се върнаха и каменните изражения на номенклатурчиците от късния живков социализъм картината става пределно ясна.Човешкото лице на П.Стоянов бе заменено от безиразното лице на агент Първанов.Втренчения поглед на Сакскобурггота и хрисимата, но изпълнена със закана физиономия на Доган са в състояние да отвърнат всеки баща или майка, решили на този ден да заведат рожбата си на общобългаско честване, да я направят съпричастна на националната гордост и радост, почит към националните герои. Така празникът не може да изпълни своето предназначение – да сплоти нацията на основата на общонационалните ценности, исторически спомен и съзнание.Вина за това носи и Българската православна църква, а напоследък – и българското училище.Третият проблем е , че много от предлаганите за национални празници дати са спорни от гледна точка на историческата наука – тук имам предвид особено 3 март.Някои от празниците са използвани за политически спекулации.Необходимо е – в демократична България - да се проникнем от мисълта, че оттук нататък ще бъдем нация от хора с различни политически убеждения, но- ако искаме да съхраним своята идентичност – трябва да бъдем обединени на тази база.Това трябва да е базисното условие за съхраняването ни като народ.
Как да бъде преодаляно разделението, произтичащо от празниците?
На първо място, длъжност на българските историци е да проведат дискусии, в които да дадат базисно единни оценки за датите на националните празници.Гражданските и патриотичните организации, а ако може и политическите партии, да окажат натиск върху институциите, отговарящи за държавния церемониал да преосмислят ритуалите, свързани с честването на различните празници.Всеки празник да има свои специфични особености, адресати.Децата, младите хора, да бъдат възпитавани в уважение към празниците.
Най-вече самите граждани да проявят своята загриженост към съхраняването на историческата памет. Защото все пак честването на празника е и индивидуален акт…
