Започнах да гледам турските сериали по неволя – защото у дома ги гледаха, в автобусите ги коментираха.И аз,както и много други,имах предубеждения.Считах ги за пропаганда – на Турция, като опит за протурски внушения на тогава управляващата Тройна коалиция, в чийто състав беше ДПС.Но постепенно започнах не само да гледам, но и да размишлявам над това, което искаха да ни изпратят като послание турските кинематографисти.
Разбира се, че сериалите съдържат елемент на пропагнда – виждаме как ефектно и ефективно действа турската полиция / да не вярваш!/ и колко справедливо е турското правосъдие!!!Портретите на Атататюрк ни напомнят нашето близко минало, когато навсякъде виждахме портретите на Тодор Живков, на Политбюро, че и на Л.Брежнев/Ю.Андропов, К.Черненко, М.Горбачов/ и съветското Политбюро.Колко ефективно действат социалните служби/!?/…Присъства ,разбира се, и подземният свят…Доста натрапчиво присъства ислямът – джамиите, протяжните песни, религиозните ритуали при погребение, сватби и други поводи.
В същото време има послания, които ме карат да въздишам носталгично…
Следя – в зависимост от времето – трите сериала – „Перла“, „Листопад“ /заради Решад Нури/ – но с най-голям интерес следя „Брак с чужденец“.
„Перла“ ми е интересен с начина на живеене на турско патриархално семейство от „висшето“ общество.Тук са видни конфликтите между поколенията, външните културни влияния и взаимодействието между тези влияния и турските традиции.Мисля си също така дали не е възможно да се направи проучване какво влияние имат националните традиции и манталитет върху икономиката и дали ние, в България, да не ориентираме икономиката си съобразно с тях.Прави впечатление начинът, по който се отнасят помежду си млади и стари, уважението и грижата един за друг.Освен любовта между Инджи и Мехмед в сериала присъства характерната за ислямската цивилизация идея за социалната солидарност, взаимопомощта вътре в обществото и в същото време строго определената йерархия между членовете му.
„Листопад“ е поучителна сага – той показва колко много грешки могат да допускат хората, ако не са подготвени да се срещнат с недостатъците и недъзите, които царуват в света, ако живеят в илюзорен, измислен свят, свят, който те се опитват да налагат на другите.
Както вече писах,с най-голям интерес следя“ Брак с чужденец“ – като историк познавам сложните турско-гръцки отношения – не само през ХІХ век, когато под ръководството на „Филики етерия“ Елада се бори за свободата си, но и след Първата световна война, когато Гърция, в ролята на „любимка“ на Антантата, започва гръцко-турска война. Гърция губи войната, но довежда на власт Мустафа Кемал Ататюрк, който – макар и авторитарен водач – модернизира Турция и я превръща в светска държава, която няма почти нищо общо с Османската империя.
Тук обаче – извън любовната история на Назлъ и Нико – акцентът е поставен на сатирата и иронията.Виждаме „криворазбраната – на моменти – цивилизация“ при турското семейство, рушителното действие на „келепира“, престореността на гръцкото семейство и, разбира се, латентния национализъм и у двете семейства,който на моменти става действителен.Голямото послание на този сериал е, че човечността е по-силна от всичко друго и че старите врежди трябва да се загърбят.
Има и общи неща за трите сериала.
На първо място, това е променената роля на жената и решимостта и да остоява както тази роля, така и достойнството си, стремежа си към равенство в едно общество, в което тази роля допреди век е била принизявана.
Радостното е, че сериалите посочват като носители на новото, положителното младите хора – както всички други млади по света – с широко отворени очи.
Преди да посоча още нещо, което ми се струва особено симпатично в тези сериали ми се иска да коментирам тяхното възприемане в България.Вече констатирам – вечер, докато пътувам в автобуса- че има хора във възторг - от героите и от…гледките, които присъстват като фон – изгледите от градовете, от природата.“Брак с чужденец“ ме накара да потърся чрез Google Earth Газиантеб и да бъда смаяна от този град.В това, което видях останах почти влюбена – хармонична градска среда, без мутренски постройки, без мърсотия и хаос…Толкова ни липсва това, тук, в България!Ето ви как хората правят РЕКЛАМА на страната си!И в другите филми присъства уютният балкански свят…
Затова, без да отнемам правото на мнение ПРОТИВ сериалите, ми се иска да напиша на техните отрицатели:
А какво ще кажете за “посланията“ на „Дързост и красота“, за посланията на фантасмагоричните латиноамерикански сериали?
Най-добре би било българските кинодейци да излезнат от творческия – пък и всякакъв ступор, да спрат да се оправдават с липсата на пари, да се опрат на европейските програми и да направят наши си, български сериали…Сюжети колкото щеш!!!Както исторически, така и съвременни….
