Шест неща, които ме правят щастлива!
ПОЕХ ЩАФЕТАТА ОТ Темплар И raylight….
И така:
№ 1. Книгите ми
В днешното забързано, объркано и непредсказуемо ежедневие първото нещо, което ми носи успокоение е Книгата.Много съм щастлива в мига, когато съм в ръка с книга – художествен текст, история, психология,социални науки…Особено много обичам да разглеждам албуми, енциклопедии и атласи.
№2 Моят компютър
Спомням си първите мигове, в които се докоснах до Космоса, наречен Компютър и Интернет!За пръв път това беше в курса за компютърна грамотност.Първото ми преживяване не беше приятно – чувствах се сякаш в открития Космос без скафандър и далече от спасителната ракета…Но после започнах да го опознавам и… опитомявам. Сега за него си мисля, че това е едно от великите творения на Човека – сравнимо единствено с печатната машина на Гутенберг.Средство за комуникация с неограничени възможности.Мисля си с известна завист към идните поколения, които ще видят неговото съвършенство.
№3. Пътуването….
Обожавам го!Независимо къде – близо или далеч, това е нещото, което ме кара да се чувствам млада… все още.
№4. Писането
Миналата година то ме спаси от хорското безумие!
№5.Планината
Някои обичат повече морето …Аз…планината!Бих могла да кажа, че познавам планините на България.Най-много ме вдъхновяват Родопите, Пирин и Рила….
№6. Мисълта за моите близки хора….
Предавам щафетата на всеки, който желае да сподели нещо с нас, в Мрежата!
120 учители с приз в конкурса за литературно творчество
 |
|
корицата на сборника
|
Конкурсът за учители творци, който бе съвместна инициатива на издателство “Анубис-Булвест” и вестник “Сега”, приключи. В четири броя на приложението си “Просвета” “Сега” публикува няколко от кандидатстващите произведения. В конкурса се включиха няколко стотин учители от цялата страна. Произведенията на 120 от тях вече са поместени в “Скъпоценни камъчета. Сборник стихове, разкази, есета.” Премиерата на книгата ще е на 28 май, от 18.30 ч. в къщата – постоянна експозиция “Златю Бояджиев” в Пловдив, в рамките на фестивала “Пловдив чете”.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?id=0001302&issueid=3633§ionid=28
ЕДИН УМОРЕН ВЛАК
На опустяла нощна гара
един уморен влак
е спрял замислено.
Опитва се да си спомни
любимата гледка
от последното пътуване.
Да се отърси от вятъра,
да съблече слънцето
и да облече нощта.
Отдавна
прочетени вестници
лежат безпомощно
в пустите купета
преди да дойде чистачката.
Машинистът отпива
чашата с вино
и отива да си ляга.
За да сънува
поредното
дълго пътуване.
07.10.2006 г.
гр.Пловдив
Стихотворението е поместено в сборника “Скъпоценни камъчета – стихове, разкази, есета”
ИК Анубис Булвест 2000 Вестник Сега
Сборникът е представен в рамките на инициативата “Пловдив чете” на 28 май 2009 година
Покана
На 28 май 2009 г. /четвъртък/ от 18.30 часа
Къща – постоянна изложба “Златю Бояджиев”
Издателства „Анубис” и „Булвест”:
„Скъпоценни камъчета. Сборник стихове, разкази, есета”.
Представя Николай Табаков.
Аполитичност и култура
Днес България е в криза – икономическа, политическа, криза на държавността, криза на публичността.В публичното пространство витаят множество въпроси:Как ще излизаме от политическата криза, как ще излизаме от икономическата криза?Кое е първичното – битието или съзнанието?Много често, водени от марксовите постановки, мнозина смятат, че кризите в другите сфери се предопределят от икономическата.Ако си припомним обаче какво казва мъдрата книга, наречена Библия: В началото беше Словото /разбирано като Идеята/! ще излезе, че по-драматични за нас, българите, ще са кризата на публичността и държавността, а и политическата криза.
Важен е и въпросът как ще бъдат преодоляни тези кризи, с какви средства.Моят отговор е, че едно възможно средство за преодоляване на тези кризи е изкуството и културата като цяло. Известно е, че още в древността изкуството е било използвано както за възпитание на граждански добродетели, така и за пропаганда на определени политически идеи.Най-красноречивите примери са Древна Гърция и Римската империя /”хляб и зрелища”/.През Средновековието Църквата използва изкуството за идеологическо и религиозно въздействие.През Ренесанса обаче голямото изкуство се обръща с лице към човека и към обществото. Големите творци като Данте и Шекспир, Е.Ротердамски и Себастиан Брандт не само развличат, не само възпяват, но и критикуват.Определени политически идеи можем да намерим при творците от епохата на Класицизма, Романтизма, Натурализма и другите направления.От нашите съвременници, също могат да бъдат посочени творци, въплътили политическо съдържание в творбите си, без техният талант да бъде изцяло посветен на определена политическа кауза – те просто служат на Човека, на Обществото.Ничия пропаганда против войната не е толкова силна и мощна, колкото картините на Пабло Пикасо.
Българската културна съкровищница е съхранила имената на много талантливи твроци.Но те са свидни само на нас, българите, за останалия свят те остават неразбрани.Ако вземем например разказа “Андрешко” на Елин Пелин ще видим, че той ни запленява с идеята за човешката солидарност.Но как би погледнал един германец – да речем – на изоставянето на съдия-изпълнителя в блатото?Разбира се, като рушене на държавността, погазване на правилата и т.н.Друг е въпросът, че в доста исторически периоди държавата не е била закрилник на българина, напротив била е чуждата държава, държавата – враг! Днес твроците на българската култура отсъстват тотално от живота на обществото.Дълго време те сменяха верую след верую, позиция след позиция…Не можаха да се еманципират от държавата в достатъчна степен, поради това, че в областта на културата държавата все още държи в ръцете си всички и всичко – и средства, и субсидии, и институции.Ето защо избраха погрешния път да се затворят в себе си и да развеят знамето на аполитичността, което ги прави пълни аутсайдери.Освен това, скрити зад това знаме, изглеждат смешно откъснати от действителността.
Наистина трудно е един интелектуалец да се обяви в защита на собствеността, когато тази собственост е придобита по непочтен начин.Но той спокойно може да се обяви против погазване правата на човека, срещу унижението и погазването на човешкото достойнство, да скъса със сиромахомилството, популизма, да призове човека и обществото към активна промяна на действителността по посока демократизиране, разкрепостяване и освобождаване на творческите заложби на човека и особено младите хора.Да спре да служи на държавната пропаганда – каквато и да е тя!Да не подражава на остарели и ретроградни идеи и културни модели. Тогава биха имали смисъл и театралните постановки, и изложбите, а също така българската култура ще стане общочовешка, а не дълбоко провинциална, каквато е сега!
Блогъри с десни убеждения
Честит Ден на независимостта – 22 септември
Честит празник, скъпи сънародници! Успехи на всички!
УСЛОВИЯТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ
Българският преход има за свои най-големи жертви две големи групи от населението – пенсионерите и децата.Докато пенсионерите все пак имат възможност да заявят своите искания към управляващите, защото са може би най-голямата група гласоподаватели, политиците заиграват често с тях и техните проблеми, то българските деца нямат такова влияние. Те са третирани като безправен обект на управленческите решения.За тях се говори по време на благотворителни акции, във връзка с реформаторските приумици на просветната администрация.Често биват употребявани като средство за разправа с отделни групи, съпричастни към отглеждането, възпитанието и образованието им – родители, учители…
Въпреки че се наблюдава известно увеличаване на раждаемостта, условията за отглеждане на деца в България биха могли да бъдат наречени ужасни.
На първо място, на българските семейства държавата отпуска мизерни средства за децата.Ако родителите са безработни или с ниски доходи, дори физическото оцеляване на децата е под въпрос.Социалният министър едва ли знае обаче как с мизерните суми трябва да се купят скъпо струващи дрехи, обувки, които трябва да бъдат подменяни сезанно.Едва ли знае колко струват училищните пособия, които едно дете трябва да си закупи през учебната година, колко струват закуски, обяд и т.н.Имам преки наблюдения – почти половината ученици в ХІІ клас, вместо да се концентрира в учебна дейност – подготовка за матура, кандидатстване във ВУЗ,през настоящата учебна година бе принудена да работи.
И тук, на второ място, идва другата беда – духовната и психологическата среда, в които живеят и се възпитават българските деца…
Проверява ли някой тези работещи деца при какви условия работят?Какво се случва там, където те се трудят?Спазва ли се законодателството на сткраната? Предполагам, че отговорът е не…Подозренията ми са, че там децата са не само жестоко експлоатирани, но и отвъд – принуждавани да вършат неща, които далеч надхвърлят представите ни за морал и право.
Българските родители в настоящия момент се отнасят към децата си по два възможни начина.Единият – собственическото отношение, пренесено от патриархалната среда, в която бяхме доскоро.В тези семейства детето е безгласна буква, няма право на мнение, грижата за него е сведена до това да бъде нахранено, облечено, а за духовните му потребности не се интересува никой…Вторият тип семейства са изоставили децата изцяло на улицата – родителите са в чужбина, заети с печалба, а децата – сами и самотни.Българското семейство, призвано да извади нашето общество от социалната аномия, се намира в дълбока криза.Много са децата, родени не в нормално и юридически стабилно семйство, а родени в съжителство на своите биологични родители, което винаги може да се разпадни.Никой не се грижи за правата на децата, родени в такова семейство.
Много може да се говори и за ролята на учителите.Българските учители – към които принадлежа и аз – трябва да се освободят от мита за послушния ученик. Днешните български деца, отворени много повече за широкия свят, не понасят учителите НАД, СРЕЩУ тях – те желаят учителите, както и родителите да са ДО тях – приятели и по-старши съветници…Българските учители – колкото и изпаднали от всякакви стълбици – трябва да намерят сили в себе си и да възстановят възрожденския дух на професията, възпитателната работа в училищата.Училището все още има какво да даде на децата – социализацията, инициацията към света на възрастните.
Иначе българските деца са едно голямо чудо – в тези почти мизерни условия те са
любознателни, умни търсещи личности.Трябва да им подадем ръка!
За българските празници
Обездушаването на българския народ се проявява най-вече при празнуването на българските празници.Тази тенденция се проявява особено ярко в последните години.Обикновено празниците в България преминават в преяждане и препиване.Въпреки призивите на политически партии и патриотични организации опитите за освещаване на празниците с църковни церемонии удрят на камък.Пусти и тъжни остават паметниците и паметни плочи.Освен с угощения – къде по-богати, къде по-бедни – празниците са съпроводени с разрешаване на семейни и родови свади, които – в годините на реституцията и дивия капитализъм – Бог наспорил! Редица празници бяха придружени с национален траур – за свидните жертви в Ирак, либийската драма, а като израз на изявилата се с особена отчетливост напоследък безотговорност на всички нива – аварии и некнтролируеми природни бедствия.При това стечение на обстоятелствата българинът няма как да се отпусне и да празнува.И освен на трапезата и в свадите денят преминава в сън, някакви дребни домакински поправки и …досада.
Освен горепосочените има и още един много важен фактор – скучните, познати до втръсване ритуали и церемонии.С малки изключения, където гражданството проявява инициатива, останалите церемонии са от времето на социализЪма – с разни демократични кръпки, префасонирания.Като се прибави и обстоятелството, че вече се върнаха и каменните изражения на номенклатурчиците от късния живков социализъм картината става пределно ясна.Човешкото лице на П.Стоянов бе заменено от безиразното лице на агент Първанов.Втренчения поглед на Сакскобурггота и хрисимата, но изпълнена със закана физиономия на Доган са в състояние да отвърнат всеки баща или майка, решили на този ден да заведат рожбата си на общобългаско честване, да я направят съпричастна на националната гордост и радост, почит към националните герои. Така празникът не може да изпълни своето предназначение – да сплоти нацията на основата на общонационалните ценности, исторически спомен и съзнание.Вина за това носи и Българската православна църква, а напоследък – и българското училище.Третият проблем е , че много от предлаганите за национални празници дати са спорни от гледна точка на историческата наука – тук имам предвид особено 3 март.Някои от празниците са използвани за политически спекулации.Необходимо е – в демократична България - да се проникнем от мисълта, че оттук нататък ще бъдем нация от хора с различни политически убеждения, но- ако искаме да съхраним своята идентичност – трябва да бъдем обединени на тази база.Това трябва да е базисното условие за съхраняването ни като народ.
Как да бъде преодаляно разделението, произтичащо от празниците?
На първо място, длъжност на българските историци е да проведат дискусии, в които да дадат базисно единни оценки за датите на националните празници.Гражданските и патриотичните организации, а ако може и политическите партии, да окажат натиск върху институциите, отговарящи за държавния церемониал да преосмислят ритуалите, свързани с честването на различните празници.Всеки празник да има свои специфични особености, адресати.Децата, младите хора, да бъдат възпитавани в уважение към празниците.
Най-вече самите граждани да проявят своята загриженост към съхраняването на историческата памет. Защото все пак честването на празника е и индивидуален акт…
-
Архиви
- юли 2009 (1)
- юни 2009 (1)
- май 2009 (3)
- април 2009 (1)
- март 2009 (1)
- септември 2008 (2)
- август 2008 (3)
-
Категории
-
RSS
Публикации RSS
RSS коментари
